Шепот на сърцето

Тиха нощ прегръща ни с нежност, лунен лъч докосва твоя лик, звездите нашепват безкрайна верност, а светът затихва само аз и ти. Очите ти дълбоки като море, в тях се губя, търся вечност. Усмивката ти лъч в утро ново, пробужда в мен безкрайна нежност. Ръцете ни две пламтящи искри, в съюз горят, не се боят от време. В прегръдката ти сърцето шепне: "Обичам те, ти си моята вселена." Душите ни реки към единство, сливат се в безкрайния поток. Ти си любов, стихия, пристан, в живота ми най-светлият урок. Нека нощта ни пази в тишина, а утрото рисува нова мечта. С теб завинаги, безкрай, докрай, любовта ни е дом, пристан и рай.